Селската къща
СЕЛСКАТА КЪЩА
А беше красавица – с опнат чардак
и Господ от пътя му връща...
Ники Комедвенска
Аз помня тъй селската къща,
в очите ми тя не изстива:
как дядо ми в нея се връща
прегърбен, от орната нива.
А тя, засияла и топла,
стопанинът свойски посреща.
Огнището баба ми чопли
с главнята, до къкреща леща.
Как сутрин зората ни буди
на масата с топлата каша;
планинското звъннало чудо
с овцете ни, тръгнали в паша.
На двора вън – кръглото гумно.
Там стожерът, тъжно и нямо,
очаква вършитбата шумна,
куп снопи, въже намотано.
Как ходът за миг се обръща
под стъпки на волски копита!...
Бръшлян днес е плъзнал из къщи,
търкулната - детската пита.
А моята цветна неделя
насам, щом колата завие,
килим от треви ще постеле
и цъфнало клонче ще свие.
В широкият свят ли поемам
на селото идвам в полите.
В прозорците светло ме гледат
на баба и дядо очите...
© Иван Христов All rights reserved.
