Отиде си Август, разпален и сух,
замина и лятото взе ми...
И ето Септември, прохладен и глух,
зарисува с кафяви пастели.
Тревите обагри със своите краски,
облече гората в златист пеньоар.
Приспива със полъх градините градски,
превърна и мене в пожар.
Отиде си Август и никога вече,
не ще те прегърна - уви!
Ах, този Септември, ще бъдеш далече -
по-далеч и от Август дори!
© Добри Бонов All rights reserved.