Отиде си Август, разпален и сух,
замина и лятото взе ми...
И ето Септември, прохладен и глух,
зарисува с кафяви пастели.
Тревите обагри със своите краски,
облече гората в златист пеньоар.
Приспива със полъх градините градски,
превърна и мене в пожар.
Отиде си Август и никога вече,
не ще те прегърна - уви!
Ах, този Септември, ще бъдеш далече -
по-далеч и от Август дори!
© Добри Бонов All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
