Jan 23, 2009, 5:04 PM

Септември

  Poetry » Other
3.9K 0 45
В годината се случва по веднъж.
Привидно и дъждът му е изискан,
прихванал маниерите на мъж.
Ръцете му са облачни и близки.


Прогизнали са датите във него.
От опит да прикрие завистта си
към лятото - за топлият му шепот,
той идва да изплаче съвестта си.


И стъпките му - винаги ръждиви,
събличат си кафявото в следите.
Така се е родил - за да убива
зеленото спокойствие в тревите.


Откакто го видях, сънувам често
кръвта по позлатените му дрехи.
Отдавна беше - толкова ме стресна
Убиецът на лятото - Септември.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Елица Стоянова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Откакто го видях, сънувам често
    кръвта по позлатените му дрехи.
    Отдавна беше - толкова ме стресна
    Убиецът на лятото - Септември.

    Иде ми да викам! Обичам го този стих!
  • Страхотно!!! Но не ми обиждай месеца, в който съм родена Може би затова обожавам есента?
  • Септември е любимият ми месец, но въпреки това ми харесва! Хей, с какво са те хранили като малка? Искам от същото!
  • Безкрайно образен стих, който се разлисти пред погледа ми като на кино!
    Когато четеш стих, от който настръхваш, няма смисъл от повече коментари!

  • Уникално добро!
    Разигра ми се пред очите като клип.

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....