Септември
Във стъпките на Лятото внимателно се вглежда
Септември и небрежно си свирука.
Очите му са сиви от несбъднати надежди,
глъсът му по е чист от камертона на капчука.
Преметнал е износено, с протрити лакти яке,
със дънки е - разръфани и стари.
С ръка ни маха и загрижено ни пита: "Как е?"
Минава на червени светофари.
В косите му светлеят две-три бели нишки,
а бръчиците фини са отскоро.
Събрал куп морски спомени и есенни въздишки,
със листопада тъжен си говори.
Със Вятъра Септември тихо си припява
един рефрен от много стара песен.
Уж с топъл поглед е, но нека не забравяме
красивото му друго име - ЕСЕН.
© Нина Чилиянска All rights reserved.
