Септември през прозореца говори
за миналото лято ни разказва,
като кокетка опитва се да спори
ту слънце грее, ту дъжд предсказва.
А как се радваме на топлината,
нали скоро зимата пристига
и есенно обагрени летят листата,
вихрушка в небето ги издига.
И щедрите лъчи лицето галят
душата ни изпълват с радост,
до късно вечер те звездите палят
и връщат ни отминалата младост.
© Аластор All rights reserved.
Поздрави, Аластор!
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
...