Септември през прозореца говори
за миналото лято ни разказва,
като кокетка опитва се да спори
ту слънце грее, ту дъжд предсказва.
А как се радваме на топлината,
нали скоро зимата пристига
и есенно обагрени летят листата,
вихрушка в небето ги издига.
И щедрите лъчи лицето галят
душата ни изпълват с радост,
до късно вечер те звездите палят
и връщат ни отминалата младост.
© Аластор All rights reserved.
Поздрави, Аластор!
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
...