Oct 1, 2009, 12:46 AM

Серенада 

  Poetry » Love
1263 0 5

Пленена от чудните звуци кат никога,

ти слушаше как се промъкнах сред тихото,

за мен само ти тази нощ, друга никоя,

не е красива във моите стихове.

И аз  продължил, там открехнах корниза,

замах на вълшебник полюшна завесите,

отключих небето, и с топлите бризове

се докоснах до тебе, принцесо.

И пред теб коленичих с китара до ъгъла,

стоях като сянка и сянката пееше,

стопена тя кри се, разчупвайки тъмното,

и сред него аз там потреперих.

Да, аз потреперих, но не от студеното,

треперех от щастие.  Ти ме огря,

в тъмата ти стопли ръцете ми ледени,

и те прегърнах... Не успях да ги спра!

© Димитър Димчев All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • "... И ти ме огря,
    треперех със двете ръце, днес тъй ледени,
    и те прегърнах. Не успях да ги спра!"

    Браво, момче!!!
  • Приятелско мнение за корекция на първия ред.Това"кат" нарушава звученето.Иначе е супер.Поздрав.
  • Супер!
  • Вълшебствай!
  • Поздравления! Тук си малко по-различен като звучене, но все така въздействащо и запомнящо се е поетичното ти присъствие!
    ...стоях като сянка и сянката пееше...
    Красива лирика!
Random works
: ??:??