... А мислех, че си вече отболял.
И всички мои сетива заспаха.
Но кой ли дявол беше завидял,
че път ти даде покрай мойта стряха?
Потръпнах. И земята покрай мен
съвсем необичайно се затресе.
Пролях сълза. И плисна дъжд студен.
А после вятър мъката отнесе...
Не идвай пак. Или пък, ако спреш -
в незнаен час под моя тих прозорец,
носи, каквото имаш да дадеш.
И без да тропнеш, аз ще ти отворя.
© Елица Ангелова All rights reserved.
..както е ставало в древността с дзен/учителите-удряли яко с тоягата..е,разбира се,не всеки е имал този късмет да го удари учителят..за всичко(за всеки) разбира се,си има време..
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
