... А мислех, че си вече отболял.
И всички мои сетива заспаха.
Но кой ли дявол беше завидял,
че път ти даде покрай мойта стряха?
Потръпнах. И земята покрай мен
съвсем необичайно се затресе.
Пролях сълза. И плисна дъжд студен.
А после вятър мъката отнесе...
Не идвай пак. Или пък, ако спреш -
в незнаен час под моя тих прозорец,
носи, каквото имаш да дадеш.
И без да тропнеш, аз ще ти отворя.
© Елица Ангелова All rights reserved.
..както е ставало в древността с дзен/учителите-удряли яко с тоягата..е,разбира се,не всеки е имал този късмет да го удари учителят..за всичко(за всеки) разбира се,си има време..
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
