Сетивност
Виждам те във къс от старо огледало.
В книгата, която дочитам призори.
В лятото морето солено приласкало,
в следобедния сън. Снощи. И преди.
Чувам те във шепота на есенните листи.
В размаха далечен на хиляди криле.
В ромона звънлив на поточетата чисти.
В стръкчетата жито на неожънато поле.
Долавям те във здрача край реката,
бушуваща от планинските сълзи.
И в глинената стомна на баба във избата.
И в двора селски ухаещ на катми.
Усещам те в пролетния свеж порой,
отнасящ безвъзвратно снежните следи.
Във брега със песъчинките безброй.
И в изгрева, който хоризонта зачерви.
© Анелия Тушкова All rights reserved.
