14.12.2022 г., 11:52 ч.

Сетивност 

  Поезия » Друга
437 1 3

Виждам те във къс от старо огледало. 

В книгата, която дочитам призори. 

В лятото морето солено приласкало,

в следобедния сън. Снощи. И преди.

 

Чувам те във шепота на есенните листи.

В размаха далечен на хиляди криле.

В ромона звънлив на поточетата чисти.

В стръкчетата жито на неожънато поле. 

 

Долавям те във здрача край реката, 

бушуваща от планинските сълзи. 

И в глинената стомна на баба във избата. 

И в двора селски ухаещ на катми. 

 

Усещам те в пролетния свеж порой,

отнасящ безвъзвратно снежните следи. 

Във брега със песъчинките безброй. 

И в изгрева, който хоризонта зачерви.

© Анелия Тушкова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??