Сеячът на дъждове
Тя седеше на хълма и сплиташе бавно косите си.
Ято облаци – сякаш досадни оси – се присламчи.
Закръжа, забръмча, край страните нахално се сипна
и започна да жили със тънки остри светкавици
ръцете ù бели, раменете, заоблили билото.
Закърви, забуча, на приливи пръсна се залезът.
Пред целия свят, под дървото самотно край нивата
тя сеяча на дъжд прикъта на своята пазва.
И после над него зарони шепот, никнал сред грохот,
завърхули – подобно на пумпал – дъждовния шлейф.
А небето сниши се напряко – тъй сякаш че кокът ù,
безпризорно повлечен от вятъра, легна на дрейф.
Може би най-красивата приказка тя му разказа.
Когато петите ù боси последва дъждът пепелив,
мъжът на полето остана – свише миропомазан,
който няма да пита за какво е роден или жив.
© Валентина Йотова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
На всички, които поспряха и постояха тук - благодаря, приятели
-
Вече няколко години се наслаждавам на красивото ни приятелство, Вали. И мога с ръка на сърцето да кажа, че винаги съм идвал и ще идвам при стиховете ти - сякаш нереални отблясъци от един друг свят - колкото реален, толкова и магически...Благодаря ти. Вдъхновяваш!
-
Хубаво
-
!!
-
Приятно ми беше да прочета нещо различно днес. Благодаря!
-
Прекрасен стих! Оригинален изказ!Поздравление, Валя!
привет от мен! -
Вале, благодаря за поетичното удоволствие!
-
"раменете, заоблили билото" - ей, това е страхотно!
Сигурна съм, че ако чета твое стихотворение, без да знам автора, ще те разпозная. Имаш специфичен изказ, който не бих сбъркала с друг поет.
Поздрави, Вале! -
Благодаря ти, Бети, винаги се радвам, като поспреш при мен
-
Само как ги редиш...
Браво, Вале!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
