yotovava (Валентина Йотова)
2631 22221
31.03.2013 г., 15:38 ч.

Сеячът на дъждове 

  Поезия
660 0 10

Тя седеше на хълма и сплиташе бавно косите си.

Ято облаци – сякаш досадни оси – се присламчи.

Закръжа, забръмча, край страните нахално се сипна

и започна да жили със тънки остри светкавици

 

ръцете ù бели, раменете, заоблили билото.
Закърви, забуча, на приливи пръсна се залезът.

Пред целия свят, под дървото самотно край нивата

тя сеяча на дъжд прикъта на своята пазва.

 

И после над него зарони шепот, никнал сред грохот,

завърхули – подобно на пумпал – дъждовния шлейф.

А небето сниши се напряко – тъй сякаш че кокът ù,

безпризорно повлечен от вятъра, легна на дрейф.

 

Може би най-красивата приказка тя му разказа.

Когато петите ù боси последва дъждът пепелив,

мъжът на полето остана – свише миропомазан,

който няма да пита за какво е роден или жив.

 

© Валентина Йотова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • На всички, които поспряха и постояха тук - благодаря, приятели
  • Вече няколко години се наслаждавам на красивото ни приятелство, Вали. И мога с ръка на сърцето да кажа, че винаги съм идвал и ще идвам при стиховете ти - сякаш нереални отблясъци от един друг свят - колкото реален, толкова и магически...Благодаря ти. Вдъхновяваш!
  • Хубаво
  • !!
  • Приятно ми беше да прочета нещо различно днес. Благодаря!
  • Прекрасен стих! Оригинален изказ!Поздравление, Валя!
    привет от мен!
  • Вале, благодаря за поетичното удоволствие!
  • "раменете, заоблили билото" - ей, това е страхотно!
    Сигурна съм, че ако чета твое стихотворение, без да знам автора, ще те разпозная. Имаш специфичен изказ, който не бих сбъркала с друг поет.
    Поздрави, Вале!
  • Благодаря ти, Бети, винаги се радвам, като поспреш при мен
  • Само как ги редиш...
    Браво, Вале!
Предложения
: ??:??