При отворени прозорци
моят сезон обича да прошепва,
обрича се във въпроси -
доскуча ми!
Отговорите
из града
разпилял,
всяка тънкост
с труд
п о п и в а.
забърква се в свят
необятен и тъй тъжовен!...
Покрит с лунен пясък.
Побързай –
не искаш да пробудиш
туй що не иска човек да се нарича.
© Слънчоглед All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
