Солта от кожата ми вече пада
и няма помен от море.
Една мечта в натура е изляна
и ти си в нея - моето момче!
С тебе зимата посрещам,
без да ме е страх. Какво пък?!
Вместо летен дъх и песен,
скоро ще ни радва сняг.
Нима е от значение сезона,
щом вътре в мен любов расте?
Виж каква красива есен - и
любов, окъпана във цветове!!!
© Мартина Кирилова All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
