Солта от кожата ми вече пада
и няма помен от море.
Една мечта в натура е изляна
и ти си в нея - моето момче!
С тебе зимата посрещам,
без да ме е страх. Какво пък?!
Вместо летен дъх и песен,
скоро ще ни радва сняг.
Нима е от значение сезона,
щом вътре в мен любов расте?
Виж каква красива есен - и
любов, окъпана във цветове!!!
© Мартина Кирилова Всички права запазени