Сфера

Poetry

644 0 3

Сфера – съвършенството вселенско –

сапунено мехурче – докоснах го – спука се –

в сферичка течна се превърна.

Падна на земята – съвършен мокър кръг –

равнинна проекция на сферата.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Maryroj (МД)

Благодаря! Това ми е стар стих. Пиша от 1985 година.

2018-10-30T09:43:49+02:00
LiaNik (И.К.)

Много е хубаво, Мариела! Давай!

2018-10-30T09:41:58+02:00
goblenka (Маргарита Ангелова)

Ставаш конкуренция на майстора ни по малки форми!

2018-10-30T09:19:41+02:00

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0