ШЕГИТЕ НА АМУРА

Толкова ли всичко беше отдавна?!...

В гимназията бяхме в някой си клас.

Играехме на играта забавна...

Амур си правеше шегички със нас.

Изпратиш ти картичка и поглеждаш -

летят забързано стрела след стрела...

Свенливо погледа в земята свеждаш,

щом видиш: "Обичам те, при мен ела!"

Със нас ти си правеше, Амур, шега -

ний вярвахме, желан бе, бяхме млади.

Защо след толкова години сега

с косите бели си шега направи?

Защо ти и със мен, дяволче малко,

със сърце обичащо си поигра?

Стреличката прати, ах, колко жалко -

в дядо се влюбих аз и не на шега.

А той, милият, не чува петлите,

бавно, като лоена свещ се топя.

Той брои колко му остават дните,

отрекъл се вече от всичко в света.

Какво направи, момче дяволито,

с мен солидната баба се подигра.

Какво стана - сега с сърце разбито,

парченца надежда събирам едва.

Във парка наш чуден има шадраван,

на него амурче с колчан със стрели.

Със поглед замислен, в него прикован -

спомням: "добро-лошо" и... много боли.