Шегите на Амура
ШЕГИТЕ НА АМУРА
Толкова ли всичко беше отдавна?!...
В гимназията бяхме в някой си клас.
Играехме на играта забавна...
Амур си правеше шегички със нас.
Изпратиш ти картичка и поглеждаш -
летят забързано стрела след стрела...
Свенливо погледа в земята свеждаш,
щом видиш: "Обичам те, при мен ела!"
Със нас ти си правеше, Амур, шега -
ний вярвахме, желан бе, бяхме млади.
Защо след толкова години сега
с косите бели си шега направи?
Защо ти и със мен, дяволче малко,
със сърце обичащо си поигра?
Стреличката прати, ах, колко жалко -
в дядо се влюбих аз и не на шега.
А той, милият, не чува петлите,
бавно, като лоена свещ се топя.
Той брои колко му остават дните,
отрекъл се вече от всичко в света.
Какво направи, момче дяволито,
с мен солидната баба се подигра.
Какво стана - сега с сърце разбито,
парченца надежда събирам едва.
Във парка наш чуден има шадраван,
на него амурче с колчан със стрели.
Със поглед замислен, в него прикован -
спомням: "добро-лошо" и... много боли.
© Анка Келешева All rights reserved.
