Сова-вирус

Като вирус си!
Заразяваш с поглед!
По-устойчив си от новия ***!
По кожата оставаш
не за часове, а за години!
Вдишам ли те...
Не, не искам да издишам...
Смъртоносен ли ?!
Не ми дреме, щом любов си
искам те във мене!
Пандемия – натръшкани мадами,
припаднали, горещо им е...
Температура – вътрешен копнеж,
да те имат, за нощ или пък ден!
Не е възможно към теб
да си създам имунитет!
Разрушителен е чара ти,
нима това тревожно е!?
В паника масова изпадат,
щом се появиш дори за малко...
Извънредно положение настава,
ако се усмихнеш,
военно става, щом намигнеш...
Ваксина не, не съществува!
Симптомите са ясни...
Треперя, после изчервявам се,
езика ми на възел сплита се,
усмивката е до ушите...
Сега като ме хоспитализират,
какво ще кажа,
сърцебиенето как ще го замажа?!
Единствено лекарство е открито,
любов лекува ли се,
освен със двойна доза обич?!
Препоръките са ясни!
Целувки, смачкани чаршафи,
прегръдките изписани са ежедневно!
Единственият начин да се спася
е да ме обичаш вечно! 

20. Март 2020г.
П.П. Дано ми се прости черния хумор...
©Екатерина Глухова - Негримирана Поезия