mariankrystev (МАРИАН КРЪСТЕВ)
970 1455
May 15, 2011, 11:07 PM

Шемет 

  Poetry » Phylosophy
598 0 9

Отдавна го познаваха в квартала -

побъркан, див... с две думи - много луд!

Кръстосваше навред: да вдига врява,

да се заяжда - все с това прочут!

 

Досаден бе за всичките смехът му;

той блееше, мучеше с пълен глас!

Разправяха, такъв е бил родът му -

откачени - и в профил, и анфас!

 

Не знаеше, че луд не знай умора!

А беше тъжна кармата му, да!

Спомина се... В квартала всички хора

осиротяха, след като умря!

© МАРИАН КРЪСТЕВ All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??