Шемет

Poetry » Philosophical

737 0 9

Отдавна го познаваха в квартала -

побъркан, див... с две думи - много луд!

Кръстосваше навред: да вдига врява,

да се заяжда - все с това прочут!

Досаден бе за всичките смехът му;

той блееше, мучеше с пълен глас!

Разправяха, такъв е бил родът му -

откачени - и в профил, и анфас!

Не знаеше, че луд не знай умора!

А беше тъжна кармата му, да!

Спомина се... В квартала всички хора

осиротяха, след като умря!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Melany71 (Светла)

Жалко е ,че понякога оценяме нещата,чак като ги изгубим...!Замислящо!

2011-05-18T11:37:31+03:00
velikataniki (Николина Милева)

така е, харесах много

2011-05-17T11:52:41+03:00
ivelina_gospodinova (Ивелина Господинова)

Винаги след смъртта повечето осъзнават липсата...

2011-05-16T22:19:36+03:00
stel88 (Стеляна)

Хмм... Усещаш колко е ценен, след като си отиде завинаги. Има нужда от такива шемети. Поздрав, Маринаски.

2011-05-16T20:11:02+03:00
valia1771 (Ивон)

Харесах!

2011-05-16T18:49:14+03:00