Sep 10, 2008, 10:25 AM

Шепот

  Poetry
692 0 5
 Тихо е.
Като мрак...
... без теб.

Няма те
и все пак те търся,
запалила свещица в мрака...
Няма те,
не чувам стъпките ти
в листака.

Чувам само шепота
на тишината...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Вили All rights reserved.

Comments

Comments

  • Съкровени редове!

    Между другото, като бях малък, шепота на тишината ми звучеше като стъпки в шумака. Сега си мисля, че това е бил шума на сърцето ми, пречупен през възглавницата, на която съм подпрял едното си ухо.
    унесе ме в спомени
  • Браво за "листака";>
  • ах, как може да тъжно да нашепва тишината...
    с обич, Вили.
  • Шепота на тишината?
    Браво!
  • Така е, понякога трябва да се задоволим единствено с компанията на тишината. За жалост, не винаги ни е достатъчна и затова търсим любими лица в мрака. Добре усетено!

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...