Шепот
Плувах в кехлибара на очите ти,
сякаш цяла в тях се потопих,
устните ти шепнеха „Обичам те!”,
и опи ме с този шепот тих.
Огънят, разпален във сърцето ми,
плъзна се в гърдите и запя,
пръстите ти милваха лицето ми,
мислех, че под тях ще се стопя.
С топъл дъх ме грабна и отнесе ме,
сладостно се реех в твоя свят,
звънка струна бях и тиха песен,
бях копнеж, от вятъра довян.
Исках да ти кажа: „Запомни ме!
В теб живее моята душа....”
Обич, ти прошепна мойто име...
бях молитва в твоята уста!
© Евгения Георгиева All rights reserved.
