Jun 26, 2011, 11:43 PM

Шест месеца без теб

  Poetry » Love
6.2K 0 3

Какво направих аз, та те изгубих,

оставих те от мене да си тръгнеш.

Сега само болката в мен остана,

ти никога не ще се върнеш.

 

Шест месеца без теб навършват се днес,

а времето отлита и не пита.

Защо изгубих най-добрия човек

и щастието оставих с него да отлита.

 

Жив да беше, Мили Татко

лек аз щях за тебе да намеря,

земята цяла бих пребродил,

та пак щастливо с тебе да живея.

 

 Прекланям се пред светлата ти памет,

 спомням си за теб с песен всеки ден

 и до днес живее, Мили Татко,

 споменът за тебе в мен.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Илия Левков All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...