Шестата дупка
Шестата дупка
Замина си „Ерато”…
Дойде „Криза”.
На чаша чай седиме със жената…
Уста отварям, дума не излиза,
кат’ паяк гладен гледа ни кревата.
Възглавници, безсънно озверели-
плетат кошмари… вместо сън.
Чаршафи, сякаш спомени замрели,
убиващи, бодливи- вехнещ трън.
За моите чувства бие се перото,
кръстосало с разсъдък пистолет.
Оловните войници… на хорото-
са барабанни мисли на поет.
Втвърдени, тежки, бронебойни
се удрят в зъбите ми на откоси…!
Във мене падат груби, непристойни,
сив секундант в забравата ги носи.
Простреляни куплет, подир куплет,
пронизващото слънце в барабана
тревожни дупки вижда- само пет,
а шестата… май на цевта застана!
Куршум един- усмивка изгърмяна,
рулетка руска… трепнала ръка!
Застрелях тая „муза” неразбрана!
Ерато искам!...
в празната глава.
© Борис Борисов All rights reserved.
