На шинела копчетата кърпя,
и питам се през плач
- аз малкия човек ли съм?
Така ли ще умра?
Със нафора в устата и оцъклени очи.
Със мисълта, че все във мене е вината,
а гневът ми обикаля,
излиза през стената
На хората шинелите краде.
Шинел, куртка, любов, деца,
Всички те, които стенат в кръг.
Оставете ме на мира. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Log in
Sign Up