Jan 13, 2015, 9:14 AM  

Шинел 

  Poetry
897 0 0
На шинела копчетата кърпя,
и питам се през плач
- аз малкия човек ли съм?
Така ли ще умра?
Със нафора в устата и оцъклени очи.
Със мисълта, че все във мене е вината,
а гневът ми обикаля,
излиза през стената
На хората шинелите краде.
Шинел, куртка, любов, деца,
Всички те, които стенат в кръг.
Оставете ме на мира. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Сатин Роксан All rights reserved.

Random works
: ??:??