Шизофрения
Понякога плача, но тихо в килера
точно в 12 и след полунощ.
Понякога моля, замръзвам, треперя,
понякога скитам сама посред нощ.
Понякога викам, нареждам, заставям,
измъчвам, разпъвам на кръст.
Понякога режа, изваждам, оставям
ситни следи от разплискана кръв.
Не рядко от мен се измъква доброто,
изморено от нечий каприз.
Не рядко изгнива горкото,
не рядко и често в писъка тих.
Отдавна се мъча да стена,
да викам за него копнях.
Но не мога, а искам да снема
сама първородния грях.
От днеска нямам и име,
оставих го някъде, някога там.
От днес наново боли ме,
ей тука, във ляво, леко насам…
© Десислава Танева All rights reserved.
