Oct 29, 2013, 9:14 AM

Шизофрения

  Poetry » Love
1.3K 1 0

Само една диагноза ни дели,

но достатъчна за вселени от любов дори!

Докосвам Теб за миг,

после те владее Тя -

виждам хилядите ти лица!

После отново ме прегръщаш и летя,

шептиш и дъха ми спираш,

докато отново не се появи

и от мен те отскубва -

живота запален в мен погубва!

 

Бориш се и аз ти се възхищавам,

отново си Ти - усмихнат и уравновесен,

силен и милостив -

пазя обвит в любов този лик!

 

Боря се с Нея, а губя и печеля

по-бързо, отколкото мога да осъзная -

уви - това е път без изход, зная.

Често, когато ми казваш,

че с мен тръгваш и в ада даже,

искам просто да замълчиш -

това, което отдавна знам

и видях в очите ти да премълчиш,

защото осъзнавам -

не мога да я победя,

но няма и без теб да продължа!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Виолета Веселинова - Ил All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...