mili_bg (Милена Христова)
95 1340
Jun 6, 2006, 9:34 AM

ЩАСТИЕ 

  Poetry
1236 0 7

ЩАСТИЕ


Щастието, чух се измервало
с миговете спиращи дъха.
И нейде далече то бягало,
щом дойде до него страха.

Завиждам на някой щастливец,
намери ли злато в крака.
Наричам го бързо – крадливец,
обръщам си гордо глава.

След малко пред мене застават
двамина в един силует.
Целувки те щедро си дават,
май щастие имат безчет.

И страх ме е да съм щастлива
защото си знам още днес,
незнайно, какво ли ме спира,
държи ме в безмилостен стрес.

Заравям ръце във косата,
наричам се ”пълен глупак.”
Щом щастие дава съдбата -
гони си страха като враг.

 

© Милена Христова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Браво, Мили!
  • ...и ЩАСТИЕТО СЪЩЕСТВУВА....ДОСТАТЪЧНО Е ДА СЕ ВСЛУШАШ В ТИШИНАТА НА СЪРЦЕТО СИ ...ДА ДАРИШ УСМИВКА ИЛИ ДА ПРОТЕГНЕШ РЪКА ЗА ПРИЯТЕЛСТВО..
    ИЛИ ПРОСТО ДА БЪДЕШ СЕБЕ СИ....СТРАХОТНА СИ НАИСТИНА!!!!пОЗДРАВ!
  • Благодаря ви!
  • Мили, не се страхувай от миговете, които спират дъха ти, дори да е последния
  • Прекрасно.
  • Щом щастие дава съдбата-
    гони си страха като враг.

    Много хубаво казано!!! Чудесен стих!!!
  • Браво, Мили! Невероятна както винаги! Поздрав!
    "Щастието няма дълги ръце, то прегръща само оня, който се доближи до него" Пристъпи към своето щастие и ще се озовеш в обятията му!
Random works
: ??:??