ЩАСТИЕ
ЩАСТИЕ
Щастието, чух се измервало
с миговете спиращи дъха.
И нейде далече то бягало,
щом дойде до него страха.
Завиждам на някой щастливец,
намери ли злато в крака.
Наричам го бързо – крадливец,
обръщам си гордо глава.
След малко пред мене застават
двамина в един силует.
Целувки те щедро си дават,
май щастие имат безчет.
И страх ме е да съм щастлива
защото си знам още днес,
незнайно, какво ли ме спира,
държи ме в безмилостен стрес.
Заравям ръце във косата,
наричам се ”пълен глупак.”
Щом щастие дава съдбата -
гони си страха като враг.
© Милена Христова All rights reserved.
