За миг съзрях те в мрака
и сигурна не бях дори
дали това е щастието, което чаках,
или нещо, от което ще боли?
Но тръгнах щастие да търся,
за миг дори не съжалих,
вървях и тичах без посока
и любовта случайно аз открих.
Сега си спомням със насмешка
как наивна съм изглеждала дори,
сляпо да се впусна в мрака,
любов да търся и да не боли.
Сега се радвам и обичам,
и обич получавам аз,
дано в живота всеки
намери обич като нас!
© Диана All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
