За миг съзрях те в мрака
и сигурна не бях дори
дали това е щастието, което чаках,
или нещо, от което ще боли?
Но тръгнах щастие да търся,
за миг дори не съжалих,
вървях и тичах без посока
и любовта случайно аз открих.
Сега си спомням със насмешка
как наивна съм изглеждала дори,
сляпо да се впусна в мрака,
любов да търся и да не боли.
Сега се радвам и обичам,
и обич получавам аз,
дано в живота всеки
намери обич като нас!
© Диана All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
