Щастие обсипа моята душа,
красива и беззащитна бе тя.
Щастието доведе тези пролетни цветя,
ухаещи на доброта и мъничко тъга...
Ах, какво щастие беше това,
да видя своята майка най-добра.
Да я прегърна и целуна,
а тя милата как се развълнува...
Стана ми мило на душата,
че зарадвах аз майката, жената...
На света е тя една,
единствена ще си и остане.
майката едничка, най-добра,
тъй мила и прекрасна...
[Обичам те, мамо!]
© Росица Стоилова All rights reserved.