Щастлив ли си?
На М.
Щастлив ли си, когато вечер
на рамото ти кротко спя?
В съня си бягаш ли далече,
при друга, с мраморни черти?
Желаеш ли ръката топла
да приласкаеш в твойта длан,
в сърцето ражда ли се вопъл
по мъртвия, жадуван блян?
Понасяш ли ти всяка горест
и всеки удар на плесник,
готов ли си да се пребориш
за мене да си най-велик?
Не стихна ли онази жажда
и онзи пламък изтлея,
които пареха те нявга
цял ден, а нощем и в съня?
Не е ли всичко сиво-черно
досадно като зимен ден
и споменът дори не ражда
надежда мъничка за мен?
Ще се разминем ли бавно
по стар, забравен коловоз
или ще стегнем багажа -
за път докрай да е готов?
© Таня Панайотова All rights reserved.
