Морето има летни ширини,
а изгревът е розов и потича,
соленото в копнежа ми сладни,
искрящите вълни как ме обичат.
Възторгът е взаимен, тих и бял
и шепотът навътре се отваря,
мигът расте – усмихнат, чист и цял,
разлива се, щастлив е като вяра.
© Милена Френкева All rights reserved.