Oct 16, 2007, 9:43 AM

Щастлива

  Poetry
814 0 0

Кажа ли, че съм  щастлива,
би било лъжа...
И пак ме питаш: "Щастлива ли си?"...
Отново мълча... Само лека усмивка,
вместо сълза...
Е, вече разбра ли?
Престани, защото от този въпрос
боли.
Боли от липсата на отговор...
Боли от опитите ми да го намеря...
Страшно боли...
Затова не искам и да зная -
ще разберем накрая.
Нали?...
„Може би?"

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Анна Адамова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...