Apr 15, 2008, 7:46 AM

Щастлива

  Poetry » Love
1.4K 0 0
"Щастлива"
Във две очи аз виждам приказния звезден небосвод.
Това са твоите очи!
Във две ръце усещам огненото Слънце.
Това са твоите ръце!
За нечии целувки жадно ненаситна съм... и да,
това са твоите целувки, във тях омайна и величествена страст, и нежност се усещат.

Когато липсваш ми, студено е без теб...
но радваш ме във сънищата ни прекрасни, защото там сме ние, заедно, със ТЕб на наш'та "Звездно-залезна полянка и Тигърският замък е до нас", а розите тъй заслепително, неотразими и дъхави са, че чак омайват ни с неземния си и божествен аромат.

Ликът ти пред очите ми изплува,
със поглед благ и нежен той ме завладява, усмивка на лицето ми свенливо засиява... Разхождаме се ний във парка тъмен,а може пък и по алеята на кея. И чуем ли ний влак в далечината, се сгушвам в твоите прегръдки романтично.

Когато със преплетени ръце запеем песен с желание,
със чувство и усмивка, сърцето ми тогава се забързва, със трепет бурен то препуска бясно... не може никой да го укроти... Жадува то за нежността на твоите ръце, за завладяващия поглед на очите тии за сладостта на парещите ти целувки...

Във тези мигове тъй дълги, но и безобразно кратки,
тъй приказни и чудни, и магични, аз мога на света да изкрещя: "Щастлива съм! Щастлива съм със ТЕБ!"

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария Найденова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...