Dec 19, 2011, 11:30 AM

Щастливата жена

  Poetry
3.5K 0 47
Щастливата жена е блян и сила,
със слънцето се ражда сутринта.
И влюбена, фриволна е и мила
с приятели и близки, с мъж-мечта.

Щастливата жена е майка още,
тя вярва в Бог и своите мечти.
И бди над свойта рожба нощем,
запалила в съня ù куп звезди.

Щастливата жена е горска фея,
в дъжда не проси сбъдната дъга.
И щастието сбъдва Бог чрез нея,
животът ù е миг от вечността!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© МариЯ All rights reserved.

Comments

Comments

  • Браво!Прекрасно е написано. Какво прекрасно направо невероятно...
  • Ехе... Ангелче, Ева, Мони, Яни - щастливи прегръдки )
  • Прекрасно е! Както някой по-преди беше отбелязал, трудно е да пишеш за щастието без сам да си се докоснал до него Така, че явно нашата лъчезарна Мария се е превърнала в една истински щастлива жена, обичана и обичаща Не знам какво да ти пожелая, освен това чувство при теб да трае вечно и благодарение на него да се родят още много прекрасни творби като тази Не знам кое в този чудесен стих е подразнило някого, но лично аз усетих със сърцето си всяка дума, а това за един читател е най-важното - да открие частица от себе си в написаното Съжалявам, не споделям мнението на онези от вас, които под формата на градивна критика сипят пепел и жупел по тази прекрасна творба... Аз я смятам за съвършена. Много прегръдки, Мария, много, много!!!
  • Хареса ми твоята щастлива жена, Мария!
    Радвам се за теб!
    Успявай!
    Много топлина ти желая!
  • *****************************

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...