Щастлива обич не вирее в стихове,
ни в празни и заучени слова.
Тя се спотайва в тихите ни мигове -
в душите, в дланите и във кръвта.
Тъй леко стъпва, че не я усещаш,
когато хваща твоята ръка...
но само поглед стига, щом я срещнеш
и със сърце разбираш, че е Тя.
На прага си с усмивка те посреща.
Не моли да останеш, казва "Влез".
За себе си едва-едва подсеща -
без вчера и без утре. Само днес.
За нея няма граници и мили,
понякога навярно е инат,
но носена от птици пъстрокрили
за теб ще преобърне всеки свят.
За теб ще бори часове, години,
а вечер ще те чака у дома,
в ухото нежно ще мълви "любими"
и ще остане будна през нощта- 
ще те завие и ще те целуне,
ще те прегърне силно и ще бди.
Ще те обича с всичко и без думи -
обетите си тя ще ти спести.
 

Щастливата любов не иска стихове -
едно ù е достатъчно - любов.
Дари ù своите най-тихи мигове
и с утрото светът ще бъде нов!