Щастливата вдовица
Появи се от мрака. Беше безлуние.
Лицето прекрасно. Мляко с кафе.
Усмихна се ведро. Беше безумие.
Усмивка такава, пред пияни мъже.
А те, неколцина, стояха безмълвни.
Стиснали чаши с алкохола- менте.
Никой не смееше дори да помръдне.
Хипнотизирани от това прекрасно лице.
Спокойно, жената до бара приседна.
Поръча си водка с чаша вода.
Барманът, тя дори не погледна.
Подаде небрежно, стотачка една.
Мисля ще стигнат да налееш за всички.
Сипи и за тебе чаша уиски.
Пусни някаква музика весела.
Тази нощ ще живея живот без кавички.
Отрезняха за миг мъжете брадясали.
С пръсти сресаха скришом коси.
Престраши се един. До жената отиде.
Чудя се, госпожо, коя ли си ти.
Аз ли, като всяка жена друга.
Работех по осем часа на ден.
Вечер готвех, гощавах съпруга.
След няколко чаши той се гавреше с мен.
Ракът, черния дроб му изяде.
Пукна, мръсникът, като животно.
Трудно, на Бог, духът се предаде.
Но ето и той вече се кротна.
Такава е моята история скапана.
Барман, хайде, наливай сега.
Не искам от вас съболезнования.
Аз вече съм щастлива жена.
© Ник Желев All rights reserved.
