Feb 16, 2010, 10:01 PM

Щастливецът

  Poetry » Other
888 0 1

 

Шибан свят, шибани хора,

колко виновни отиват в затвора?

Някой на дребно продава ти дрога,

друг безпощадно те псува от блога.

 

Криза финансова къса ми джоба

съседът “любовно” ме гледа със злоба.

Няма го вече мойто момиче -

то подир мутрата с “бентлито” тича!

 

В офиса лъскав ме чака  задачка -

от сутрин до вечер здраво се бачка!

Шефът е готин, не плаща редовно -

за всяка стотинка се моля виновно!

 

Прибирам се вкъщи изпълнен с надежда,

че утре  животът ми сам се подрежда!

Събуждам се весел, но бързо разбирам -

и днес ще живея, макар че умирам...

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Галин Добрев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...