Jun 24, 2008, 6:25 PM

Щастливият край

  Poetry » Love
965 0 5
 

Щастливият край

 

Декември вдянал е конеца златен

и нощта бродира...

Малко остана... Светът на пясъчен часовник ми прилича...

Мигове... Секунди... Денят умира!

А за теб, моя болко, времето изтича...

 

И преди стенният часовник полунощ да отчете,

иди си, болко... В тишината всяка дума друга е неловка!

Остави ме! Нека стрелката всеки спомен за теб помете...

Малко след като у мен загубиш сребърната си пантофка...

 

Докато скъсява се звездната ризка и пада звезда -

откъснато копче... Качи се на кралска каляска...

На нечия друга врата позвъни през нощта...

И щом скриеш отровната си окраска,

нека друг да те пие, на друг отнеми любовта...

 

 

 

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Андреа Емилова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...