24.06.2008 г., 18:25 ч.

Щастливият край 

  Поезия » Любовна
733 0 5
 

Щастливият край

 

Декември вдянал е конеца златен

и нощта бродира...

Малко остана... Светът на пясъчен часовник ми прилича...

Мигове... Секунди... Денят умира!

А за теб, моя болко, времето изтича...

 

И преди стенният часовник полунощ да отчете,

иди си, болко... В тишината всяка дума друга е неловка!

Остави ме! Нека стрелката всеки спомен за теб помете...

Малко след като у мен загубиш сребърната си пантофка...

 

Докато скъсява се звездната ризка и пада звезда -

откъснато копче... Качи се на кралска каляска...

На нечия друга врата позвъни през нощта...

И щом скриеш отровната си окраска,

нека друг да те пие, на друг отнеми любовта...

 

 

 

 

 

 

 

© Андреа Емилова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??