Щастливият край
Щастливият край
Декември вдянал е конеца златен
и нощта бродира...
Малко остана... Светът на пясъчен часовник ми прилича...
Мигове... Секунди... Денят умира!
А за теб, моя болко, времето изтича...
И преди стенният часовник полунощ да отчете,
иди си, болко... В тишината всяка дума друга е неловка!
Остави ме! Нека стрелката всеки спомен за теб помете...
Малко след като у мен загубиш сребърната си пантофка...
Докато скъсява се звездната ризка и пада звезда -
откъснато копче... Качи се на кралска каляска...
На нечия друга врата позвъни през нощта...
И щом скриеш отровната си окраска,
нека друг да те пие, на друг отнеми любовта...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Андреа Емилова Всички права запазени
