Jan 5, 2016, 7:51 AM

щАзТие

  Poetry » Love
829 0 0

Аз съм пристан за кораби-грешници.

Ти - открито море за смелчаги.

Аз съм бурен в градина на вещици

и съм хикс от преплетени шпаги.

 

Ти си белег на още живееща рана;

луда мисъл за образовани хора;

заложник в затвор без охрана;

шумно излитаща в празното сова.

 

Ти си звук за ушите на глухия;

първата дума на дъщеря ми;

звезден прах по очите на бухали;

огнена сянкостена в пещерата.

 

Ние сме нощна прищявка -

будим слънце, забулено с нощница.

С много гъдел от бебе-щипалка,

носим завист на всички доносници.

 

Ние сме мощна красива зигота

по време на златно сечение;

и сме и Богородичното успение,

и преносният смисъл на Господ.

 

30-31.07.2009г.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...