Аз съм пристан за кораби-грешници.

Ти - открито море за смелчаги.

Аз съм бурен в градина на вещици

и съм хикс от преплетени шпаги.

Ти си белег на още живееща рана;

луда мисъл за образовани хора;

заложник в затвор без охрана;

шумно излитаща в празното сова.

Ти си звук за ушите на глухия;

първата дума на дъщеря ми;

звезден прах по очите на бухали;

огнена сянкостена в пещерата.

Ние сме нощна прищявка -

будим слънце, забулено с нощница.

С много гъдел от бебе-щипалка,

носим завист на всички доносници.

Ние сме мощна красива зигота

по време на златно сечение;

и сме и Богородичното успение,

и преносният смисъл на Господ.

30-31.07.2009г.