Aug 31, 2008, 12:40 AM

Ще

  Poetry
722 0 2

Като слънце, идващо след луната,
ще намеря радост след тъгата,
ще преодолея болката от самотата,
ще прогоня тишината,
ще потърся след пролетния дъжд дъгата,
ще тръгна боса по росата,
ще се вслушам в шепота на листата,
ще взема от силата на планината
и свежестта на цветята,
и душата ми ще бъде по-богата.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ида All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...