Aug 31, 2008, 12:40 AM

Ще

  Poetry
717 0 2

Като слънце, идващо след луната,
ще намеря радост след тъгата,
ще преодолея болката от самотата,
ще прогоня тишината,
ще потърся след пролетния дъжд дъгата,
ще тръгна боса по росата,
ще се вслушам в шепота на листата,
ще взема от силата на планината
и свежестта на цветята,
и душата ми ще бъде по-богата.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ида All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...