След дълго време, когато
от мен ще бъдеш далеч,
на някое наше място познато
ще чуя забравена реч.
Ще видя, че пред мене стоиш
като гръм от ясно небе.
Не очаквам да плачеш, но поне да сълзиш
щом видиш, че имам дете.
Ще останеш за няколко дена.
Ще ми кажеш, че съм много красива.
На челото ти от яд ще излезе вена,
когато разбереш, че с друг съм щастлива.
Моята прошка ще искаш.
Ще ме молиш до последно - прости ми.
Ръката ми силно ще стискаш,
а после пак ще те няма с години.
© Ивет Боянова All rights reserved.