6.11.2021 г., 9:59  

Ще

729 4 2

ЩЕ

 

След дълго време, когато

от мен ще бъдеш далеч,

на някое наше място познато

ще чуя забравена реч.

 

Ще видя, че пред мене стоиш

като гръм от ясно небе.

Не очаквам да плачеш, но поне да сълзиш

щом видиш, че имам дете.

 

Ще останеш за няколко дена.

Ще ми кажеш, че съм много красива.

На челото ти от яд ще излезе вена,

когато разбереш, че с друг съм щастлива.

 

Моята прошка ще искаш.

Ще ме молиш до последно - прости ми.

Ръката ми силно ще стискаш,

а после пак ще те няма с години.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ивет Боянова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...