Mar 23, 2016, 9:21 PM

Ще бъда онази жена 

  Poetry » Love
344 1 9

 

Ще бъда онази жена 

 

Когато стопи се снегът в душата ми, с бяло покрита, 
а вятър отвее дъжда и тъмния облак в очите, 
когато сърцето прости и скъса коварната мрежа, 
тогава светът ще искри и поглед пред мене ще свежда.

 

Когато последният стон, от гърлото с шепот излезе, 
на спомена тъжния сън зад минало тихо залезе 
и пролет с безброй цветове на устните цветно изгрее, 
южнякът със топли ръце за мене отново ще пее.

 

Ще бъда онази жена, с която надежда се ражда, 
ще бъда и хляб, и вода и въздуха, твоята жажда. 
Ще бъда онази жена, която в гърдите си носи, 
любов, светлина и страстта. Но никога нищо не проси!
 

© Евгения Георгиева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??