Ще бъда онази жена
Ще бъда онази жена
Когато стопи се снегът в душата ми, с бяло покрита,
а вятър отвее дъжда и тъмния облак в очите,
когато сърцето прости и скъса коварната мрежа,
тогава светът ще искри и поглед пред мене ще свежда.
Когато последният стон, от гърлото с шепот излезе,
на спомена тъжния сън зад минало тихо залезе
и пролет с безброй цветове на устните цветно изгрее,
южнякът със топли ръце за мене отново ще пее.
Ще бъда онази жена, с която надежда се ражда,
ще бъда и хляб, и вода и въздуха, твоята жажда.
Ще бъда онази жена, която в гърдите си носи,
любов, светлина и страстта. Но никога нищо не проси!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Евгения Георгиева Всички права запазени
