geni24 (Евгения Георгиева)
202 615
23.03.2016 г., 21:21 ч.

Ще бъда онази жена 

  Поезия » Любовна
343 1 9

 

Ще бъда онази жена 

 

Когато стопи се снегът в душата ми, с бяло покрита, 
а вятър отвее дъжда и тъмния облак в очите, 
когато сърцето прости и скъса коварната мрежа, 
тогава светът ще искри и поглед пред мене ще свежда.

 

Когато последният стон, от гърлото с шепот излезе, 
на спомена тъжния сън зад минало тихо залезе 
и пролет с безброй цветове на устните цветно изгрее, 
южнякът със топли ръце за мене отново ще пее.

 

Ще бъда онази жена, с която надежда се ражда, 
ще бъда и хляб, и вода и въздуха, твоята жажда. 
Ще бъда онази жена, която в гърдите си носи, 
любов, светлина и страстта. Но никога нищо не проси!
 

© Евгения Георгиева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??