Ще бъда вечно в мислите ти,
аз съм огън от любов.
Знаеш, че не съм измислен,
аз съм нощния ти зов.
Погледнеш ли ме ти в очите,
горещите ми ласки ще желаеш.
Всяка нощ пожар ще има,
можеш ли това да го изтраеш?
Настъпи ли часът на звездите
за твоите устни си мечтая.
Вървя по лунната следа,
на чувството не виждам края.
Ще блестят сърцата ни
във ореола на страстта.
Хей, чаровнице, здравей!
При нас е спряла обичта.
© Васил Георгиев All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
