May 1, 2008, 7:51 AM

Ще бъдем...

Poetry

838 0 12

***
Ти после понесе ме стръмно...
Вървеше... а аз не тежах...
Поисках да раждам на тъмно...
Прогледно... тъй, както живях...

Усмихна се после... със длани...
Докосна ме... дълго шептях...
Сърцата ни бяха събрани...
в едно... както все ги мечтах...

А после къде ни поведе
горещият лъч над света...
Почти до дъха ми се сведе...
От обич отвъд ме разля...

Но казвам ти... после ще бъдем...
Ще бъдем и пак след това...
Не мръзнем... студът е оскъден...
Горим... за да парим смъртта...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

doreto66 (Дора Павлова)

Много!
!!!*

2008-06-04T12:04:37+03:00
i2na (Инна)

"Вървеше... а аз не тежах...
Поисках да раждам на тъмно...
Прогледно... тъй, както живях..."
...
"Не мръзнем... студът е оскъден...
Горим... за да парим смъртта..."

Уникално!Нямам думи да го изкажа,въздействаш отвъд думите!

2008-06-04T11:59:15+03:00
Ена (Елена Гоцева)

Арли, Арли... Върнах се... за кой ли път. Залепнах за стиха ти, нямам насита да му се наслаждавам.
Благодаря ти, мило момиче, достави ми много, много радост!!!

2008-05-03T08:17:40+03:00
Aneta_kz (Анета)

,,Горим... за да парим смъртта...''
Много хубав стих, Арлина!
Поздрави!

2008-05-02T00:11:24+03:00
Djein_Ear (Евгения Тодорова)

"А после къде ни поведе
горещият лъч над света...
Почти до дъха ми се сведе...
От обич отвъд ме разля..."
Възхитително!
А финалът е убийствен!
"Не мръзнем... студът е оскъден...
Горим... за да парим смъртта..."
Аплодисменти!

2008-05-01T22:34:41+03:00

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0