1.05.2008 г., 7:51

Ще бъдем...

Поезия

844 0 12

***
Ти после понесе ме стръмно...
Вървеше... а аз не тежах...
Поисках да раждам на тъмно...
Прогледно... тъй, както живях...

Усмихна се после... със длани...
Докосна ме... дълго шептях...
Сърцата ни бяха събрани...
в едно... както все ги мечтах...

А после къде ни поведе
горещият лъч над света...
Почти до дъха ми се сведе...
От обич отвъд ме разля...

Но казвам ти... после ще бъдем...
Ще бъдем и пак след това...
Не мръзнем... студът е оскъден...
Горим... за да парим смъртта...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

doreto66 (Дора Павлова)

Много!
!!!*

2008-06-04T12:04:37+03:00
i2na (Инна)

"Вървеше... а аз не тежах...
Поисках да раждам на тъмно...
Прогледно... тъй, както живях..."
...
"Не мръзнем... студът е оскъден...
Горим... за да парим смъртта..."

Уникално!Нямам думи да го изкажа,въздействаш отвъд думите!

2008-06-04T11:59:15+03:00
Ена (Елена Гоцева)

Арли, Арли... Върнах се... за кой ли път. Залепнах за стиха ти, нямам насита да му се наслаждавам.
Благодаря ти, мило момиче, достави ми много, много радост!!!

2008-05-03T08:17:40+03:00
Aneta_kz (Анета)

,,Горим... за да парим смъртта...''
Много хубав стих, Арлина!
Поздрави!

2008-05-02T00:11:24+03:00
Djein_Ear (Евгения Тодорова)

"А после къде ни поведе
горещият лъч над света...
Почти до дъха ми се сведе...
От обич отвъд ме разля..."
Възхитително!
А финалът е убийствен!
"Не мръзнем... студът е оскъден...
Горим... за да парим смъртта..."
Аплодисменти!

2008-05-01T22:34:41+03:00