1 may 2008, 7:51

Ще бъдем...

Poesía

848 0 12

***
Ти после понесе ме стръмно...
Вървеше... а аз не тежах...
Поисках да раждам на тъмно...
Прогледно... тъй, както живях...

Усмихна се после... със длани...
Докосна ме... дълго шептях...
Сърцата ни бяха събрани...
в едно... както все ги мечтах...

А после къде ни поведе
горещият лъч над света...
Почти до дъха ми се сведе...
От обич отвъд ме разля...

Но казвам ти... после ще бъдем...
Ще бъдем и пак след това...
Не мръзнем... студът е оскъден...
Горим... за да парим смъртта...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

doreto66 (Дора Павлова)

Много!
!!!*

2008-06-04T12:04:37+03:00
i2na (Инна)

"Вървеше... а аз не тежах...
Поисках да раждам на тъмно...
Прогледно... тъй, както живях..."
...
"Не мръзнем... студът е оскъден...
Горим... за да парим смъртта..."

Уникално!Нямам думи да го изкажа,въздействаш отвъд думите!

2008-06-04T11:59:15+03:00
Ена (Елена Гоцева)

Арли, Арли... Върнах се... за кой ли път. Залепнах за стиха ти, нямам насита да му се наслаждавам.
Благодаря ти, мило момиче, достави ми много, много радост!!!

2008-05-03T08:17:40+03:00
Aneta_kz (Анета)

,,Горим... за да парим смъртта...''
Много хубав стих, Арлина!
Поздрави!

2008-05-02T00:11:24+03:00
Djein_Ear (Евгения Тодорова)

"А после къде ни поведе
горещият лъч над света...
Почти до дъха ми се сведе...
От обич отвъд ме разля..."
Възхитително!
А финалът е убийствен!
"Не мръзнем... студът е оскъден...
Горим... за да парим смъртта..."
Аплодисменти!

2008-05-01T22:34:41+03:00

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0