Jan 4, 2023, 6:12 PM  

Ще чуе света

746 1 2

Пак превърнах небето от болка в една наковалня,
там сребриста Луна от въздишки ми броня кове
и гори сред огището стих от безсилие палнат,
този свят оглушал е от злост и горѝ стиховѐ.

 

Пак дъгата превита на две е ковашко духало,
изковават за кръста ми гвоздеи – мъртви звезди.
Всяка дума за обич в комина отлита – нахалост,
с всеки ред нова стигма ръцете безсилни бразди.

 

От лъчите в среднощна ковачница вещо ковани,
светли стълби до Божи чертози сама ще сплета.
С нежен ангелски пух ще прикрия гноящите рани,
ще напиша на облак молитва. Ще чуе света.

 

https://youtube.com/watch?v=USR3bX_PtU4&si=EnSIkaIECMiOmarE

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Надежда Ангелова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Някога цар Соломон поискал някой да му направи пръстен, но не какъв да е пръстен,а гравиран с надпис, а написаното да е такова, че когато го погледне, ако му е тъжно,да му стане весело и,ако му е весело,да му стане тъжно. Царя обявил голяма награда, но... никой не успявал да се справи със задачата. Мнозина се опитвали, какви ли не пръстени му предлагали, двореца се засипвал с хора от цял свят, но никой не успявал да развесели царя, когато е тъжен и да го натъжи, когато е весел,с надписа на своя пръстен. Минали години, през които състезанието между хората не спирало, докато един ден...

    Дошъл един мъдрец и му подарил пръстен, на който били написани простички думи... Царя бил весел, но веднага се натъжил, а в моменти когато бил тъжен... видел ли го, веднага се развеселявал и се усмихвал...защото на пръстена била написана мисъл,която може да се каже във всяка една ситуация на живота,мисъл, която помага в трудните моменти и напомня в добрите за тяхната преходност:

    "И това ще мине"
  • Чух я...

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...